„ГРЕЦИЯ”
Сергей Александрович Есенин (1895-1925 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГЪРЦИЯ
Могъщият Ахил громеше вража Троя.
Блестящият Патрокъл падна в люта сеч.
Изтри в тревата Хектор своя меч,
срещу врага развял цъфтящите шибои.
Над прахоляка горестно летяха сойки,
косеше туниките лунен сърп.
Далеч Ахил обхождаше уморна твърд,
повел убития към родните покои.
Ех, Гърция! В душата ми мечта!
Ти нежна приказка си, с нежността летя
по-мил от Андромаха към героя Хектор.
Бъди на Сърбия сестра сред боя,
разказвай за погиналата Троя.
Под меч и ешафод вандалите да секнат.
* Стихотворението е поетично обръщение на Есенин към Гърция, която през 1915 г. все още не е взела страна в Първата световна война. Военният конфликт противопоставя силите на Антантата (Франция, Русия, Великобритания, Сърбия и др.) и Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Турция, България и др.). Гърция се присъединява към Антантата през 1917 г. Бел. прев.
Ударения
ГЪРЦИЯ
Могъ́штият Ахи́л громе́ше вра́жа Тро́я.
Блестя́штият Патро́къл па́дна в лю́та се́ч.
Изтри́ в трева́та Хе́ктор сво́я ме́ч,
срешту́ врага́ развя́л цъфтя́штите шибо́и.
Над прахоля́ка го́рестно летя́ха со́йки,
косе́ше ту́никите лу́нен съ́рп.
Дале́ч Ахи́л обхо́ждаше умо́рна твъ́рд,
пове́л уби́тия към ро́дните поко́и.
Ех, Гъ́рция! В душа́та ми мечта́!
Ти не́жна при́казка си, с нежността́ летя́
по-ми́л от Андрома́ха към геро́я Хе́ктор.
Бъди́ на Съ́рбия сестра́ сред бо́я,
разка́звай за поги́налата Тро́я.
Под ме́ч и ешафо́д ванда́лите да се́кнат.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Есенин
ГРЕЦИЯ
Могучий Ахиллес громил твердыни Трои.
Блистательный Патрокл сраженный умирал.
А Гектор меч о траву вытирал
И сыпал на врага цветущие левкои.
Над прахом горестно слетались с плачем сои,
И лунный серп сеть туник прорывал.
Усталый Ахиллес на землю припадал,
Он нес убитого в родимые покои.
Ах, Греция! мечта души моей!
Ты сказка нежная, но я к тебе нежней,
Нежней, чем к Гектору, герою, Андромаха.
Возьми свой меч. Будь Сербии сестрою.
Напомни миру сгибнувшую Трою,
И для вандалов пусть чернеют меч и плаха.
1915 г.
ГРЕЦІЯ (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Могучий Ахіллес громив твердині Трої.
Могутніший Патрокл від зради помирав.
А Гектор меч об трави витирав
І сипав ворогу кривавий цвіт левкої.
Над прахом, стогнучи, злітались з плачем сої,
Небесний серп туні'ки проривав.
Уставши, Ахіллес на землю припадав,
Він ніс убитого собрата у покої.
Ах, Греція! Любов, душа моя!
Ти казка ніжна, та ніжніший втричі я
Аніж до Гектора, героя, Андромаха.
Візьми свій меч. Будь Сербії сестрою.
Хай світ здригнеться, пригадавши Трою,
І для вандалів хай чорніють меч і плаха.
---------------
Руският поет и писател Сергей Есенин (Сергей Александрович Есенин) е роден на 21 септември/3 октомври 1895 г. в с. Константиново (днес Есенино), Рязанска губерния. Пише стихове от 9-годишна възраст, първата му поетична публикация е от 1914 г., а първият му поетичен цикъл излиза през 1915 г. Завършва църковно-учителски институт (1909-1912 г.), известно време посещава Народния университет и Московския университет. През 1918 г. основава издателство „Трудовая артель художников слова”. Членува в литературните групи „Краса”, „Страда”, „Свободная эстетика” и др. Автор е на стихосбирките „Радуница” (1916 г.), „Преображение” (1918 г.), „Есенин С. А., Герасимов М. П., Клычков С. А. Кантата” (1918 г.), „Голубень” (1918 г.), „Трерядница” (1920 г.), „Москва кабацкая” (1924 г.), „Стихи” (1924 г.), „Персидские мотивы” (1925 г.), „О России и Революции” (1925 г.), „Собрание стихотворений” (1925 г.), „Стихотворения 1910-1915” (1925 г.), „Стихотворения 1916-1925” (1925 г.); на поемите „Сказание о Евпатии Коловрате” (1912 г.), „Марфа Посадница” (1914 г.), „Русь” (1914 г.), „Ус” (1914 г.), „Микола” (1915 г.), „Певущий зов” (1917 г.), „Товарищ” (1917 г.), „Отчарь” (1917 г.), „Октоих” (1917 г.), „Пришествие” (1917 г.), „Преображение” (1917 г.), „Иорданская голубица” (1918 г.), „Инония” (1918 г.), „Небесный барабанщик” (1918 г.), „Пантократор” (1919 г.), „Кобыльи корабли (1919 г.), „Сорокоуст” (1920 г.), „Исповедь хулигана” (1920 г.), „Пугачев” (1921 г.), „Страна негодяев” (1923 г.), „Песнь о великом походе” (1924 г.), „Поэма о 36” (1924 г.), „Возвращение на родину” (1924 г.), „Русь советская” (1924 г.), „Русь бесприютная” (1924 г.), „Русь уходящая” (1924 г.), „На Кавказе” (1924 г.), „Поэтам Грузии” (1924 г.), „Баллада о двадцати шести” (1924 г.), „Письмо к женщине (1924 г.), „Письмо от матери” (1924 г.), „Ответ” (1924 г.), „Стансы” (1924 г.), „Письмо деду” (1924 г.), „Ленин” (1924 г.), „Метель” (1924 г.), „Весна” (1924 г.), „Письмо к сестре” (1925 г.), „Мой путь” (1925 г.), „Сказка о пастушонке Пете, его комиссарстве и коровьем царстве” (1925 г.), „Песнь о Евпатии Коловрате” (1925 г.), „Черный человек” (1925 г.), „Анна Снегина” (1925 г.); на книгите с проза, сценарии и мемоаристика „Яр (1916 г.), „У белой воды” (1916 г.), „Бобыль и Дружок” (1917 г.), „Зовущие зори” (1918 г.), „Железный Миргород” (1923 г.) и др. Ранната смърт, неодобрението на част от литературния елит, популярността сред широката публика и ексцентричното поведение го превръщат в легендарна фигура в руската литература. Умира на 28 декември 1925 г. в Санкт Петербург, има предположения, че самоубийството му е инсценирано от тайната полиция.